Кога е създаден първия туристически пътеводител в света?

Кога е създаден първия туристически пътеводител в света?

Отговор: 329 год. след Христа

Средновековните християни са разработили „пътеводител за поклонници“. Най-ранното такова съществуващо ръководство е „маршрутът от Бордо до Йерусалим“ (известен алтернативно като „Itinerarium Burdigalense“) - съставен от анонимен пътешественик през 330 г. сл. Хр. Вместо крайпътни мотели, хотели  и B&B, поклонника описва безопасните места за спане ... и вместо бензиностанции и места за смяна на масло и гуми е представена подробна информация за местата, където поклонниците могат да зареждат вода и да сменят коне и магарета в дългия преход до Светата земя.

Бурдигалският пътеводител (на латински: Itinerarium Burdigalense), известен още като Йерусамилския пътеводител е описание на римските пътища и станции от Бордо до Йерусалим и обратно.

Авторът е анонимен монах от Бордо (на латински: Burdigala), описващ своето поклонническо пътуване до Божи гроб, който дава практически подробности за своя път през Северна Италия и Балканите по трасето на Виа Милитарис

, после през Мала Азия до Светите земи. На връщане монахът минава по Виа Егнация

, за да посети Рим. Пътеописанието приключва в Милано, като пътят от Милано обратно до Бордо не е предаден.

Пътеводителят посочва всички градове (civitas), пътни станции с преспиване (mansio) и спирки за смяна на конете (mutatio), както и разстоянията в римски мили. Според Бурдигалския пътеводител, разстоянието Белград – Ниш – София се изминавало за 13 дни, а София – Пловдив – Одрин – Истанбул за 20 дни.

И ако тогава се е преминало през общо взето две империи Западна и Източна римска империя, то сега за да извървите маршрута пеша от Бордо до Йерусалим е необходимо да преминете през следните държави:

1. Бордо, Франция – страната с над 40 000 замъка и над 400 вида сирене
2. Италия- страната, където на един квадратен метър се падат толкова паметници на културата, изкуството, историята, архитектурата, колкото няма в нито една друга държава по света.
3. Словения - страната на пещерите. В Словения има над 10 000 пещери. Най-известната от тях е Постойна.
4. Хърватия-  известна още като "страна на 1000 острова" и страната, където е създадена вратовръзката.
5. Сърбия – страната, където 18 римски императори са били родени на територията на днешна Сърбия, включително император Константин, който е роден през 274 г. пр. Хр. в Ниш.
6. България – известна със златното съкровище, открито във Варненския некропол, най-старото в света, като датира от 5000 г. пр.Хр. Освен това се смята за най-старото технологично обработено злато в Европа.
7. Турция – страната с най-старото селище в света Чатал Хююк датиращо от 7 500 г. пр. Хр. и най-древният мегалитен храм в света Гьобекли тепе, който е на повече от 12 000 години.
8. Сирия -  единствената страна в света, в която все още се говори езикът на Христос, арамейски – в гр. Маалюля.
9. Ливан - единствената страна на Средиземно море, където сутрин може да си на плаж, а следобед да караш ски в планината . Красивите планини заслужено са дали прозвището „Арабска Швейцария” на Ливан и привличат хиляди туристи. 
10. Йерусалим, Израел – страната с най-ниското сладководно езеро в света Галилейското и най-солената вода  на Мъртво море. Водата е толкова солена, че човек се отпуска без да потъва. Мъртво море като най-ниската точка на земята се е образувало на място на разделянето на две тектонични плочи. Точно в тази цепнатина се е образувало и морето.

Връщането по Виа Егнация преминава през:

1. Турция – Всички църкви, изброени в Откровението на Св. Йоан Богослов, се намират в Турция: Ефес, Смирна, Пергамос, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия.
2. Гърция – страна с над 3000 острова и  120 000 000 маслинови дръвчета
3. Македония – страна известна с Охридското езеро, най-старото и най-дълбокото на Балканския полуостров.
4. Албания- страната с бункерите от времето на Еневр Ходжа, извор "Синьото око" най-големият в Албания и град Дерми може би е единственото място в Европа, където растат банани!

Допълнителна информация:

Пътуване до произхода на християнството

Бурдигалският маршрут е първата история в историята на поклонение до светите места в Палестина. Анонимният поклонник, вероятно държавен служител с неговата свита, заминава през 333 г. от град Бордо във Франция (Бурдигала) и през гъстата пътна система на империята отива до местата от живота на Исус. Различните точки за спиране и смяна на коне са типични за "itineraria" и представляват лесно ръководство за пътниците от онова време. От четенето на текста се извеждат различни фактори, които са полезни за възстановяване на статута на поклонника от Бордо. На първо място, той използва императорските пощенски станции, разположени по протежение на консулските пътища. За да се възползва от системата за пощенски обмен, той притежава разрешителни документи, а именно evectiones и tractoria. Текстът съчетава глаголите в множествено число, така че е много вероятно това да не е един пътник, а група поклонници. Те се придвижват на конe,  като внимателно отбелязват разстоянията между mansio и mutatio.

Разликата между mansio и mutatio е в предназначението: докато първият позволява на пощенския куриер или собствениците на трактории да се възползват от място за преспиване, преди да продължат маршрута, вторият е посветен изключително на смяната на коня. По този начин пътните римски артерии е било възможно да се изминат големи разстояния за относително кратък период и не е изненадващо, че целият маршрут е завършен за малко по-малко от две години, включително морски преходи и спирки на светите места. Пътна система, която, въпреки че пресича места в икономически и структурен упадък, запазва цялата си ефективност непокътната. Годините, през които анонимният поклонник от Бордо отива в Йерусалим, са годините на възраждането на християнството след Константиновия указ. Светата земя познава период на интерес и благодарение на изследванията на майката на императора Елена, която намира някои от най-важните реликви от живота на Христос. Разказът за посещението на светите места почти представлява маршрут в маршрута, с бележки, свързани с евангелските епизоди, които придружават поредицата от разстояния.

Маршрутът продължава с оскъдна проза, но ни позволява да разберем как християнството е напълно прието в най-класическите му форми. Следователно получената документална важност е съставена на две нива: първото, чисто историографско, което позволява да разполагате с информация за местата и за реалната топонимия на по-малките градове. Вторият аспект, не по-малко важен от първия, е част от изследването на раждането на християнството и как това, през първите векове, се е превърнало в официална религия на империята. Нашият поклонник, от друга страна, изглежда напълно познава живота и делата на Христос и разказва за местата, както твърди със сигурност събитието. Това предполага много отдалечено християнско съзнание, освободено от всякаква синкретична форма, което също ще бъде в основата на последващото развитие, започвайки от Солунския едикт през 380 г. сл. Хр.

Следователно Бурдигалският маршрут притежава огромен по обем история и традиция, който представлява самата същност на съвременна Европа и който ни позволява да имаме на масата на историографията обединението между древния и модерния свят.