ЖИВОТЪТ Е ПЪТУВАНЕ: От Рилския манастир до Мелник и Арбанаси

Тридневно посещение на едни от най-красивите места на България предприемаме този път в предаването ЖИВОТЪТ Е ПЪТУВАНЕ, заедно с нашия гид Зорница Рашева. Отправяме се към Рилски манастир, но не трябва да се отминат Стобските пирамиди, едно образование с много интересна легенда. Навремето на това място е имало село и на мегдана на това село са се правели най-хубавите и тежки сватби. Така един ден двама влюбени щели да вдигат сватба, но майката на момичето проклела младоженците, а клетвата ги превърнала в камъни. Продължаваме към обителта, която пази спомена за Св.Иван Рилски. Сградата на манастира е обгорявана, опожарявана и разграбвана през вековете, затова и оригиналната постройка, която е запазена е Хрельовата кула. В музея на манастира има интересни експонати като стари книги, кръстът на Рафаил, представляващ дърво с около 360 фигурки върху него. Рилската обител е място, което е привличало много и различни личности, там е било любимото място на цар Борис Трети, на ирландския журналист Джеймс Баучер, там е погребан Неофит Рилски, а в определени празнични дни се изнасят мощите на Св.Иван Рилски. По долината на река Струма се отправяме към Сандански, градът с най-много слънчеви дни в годината – почти 300 и с минерална вода на всяка крачка. Родното място на Спартак, където открай време се почитат двама светци – Козма и Дамян. Наричали са ги безсребърници, защото са били лечители и не са взимали нито грош за това. Заради тяхната дейност Сандански се е наричал Св.Врач. В околностите на градчето е имало манастир, като върху неговите руини сега е издигната църква. Там е и един от най-големите и красиви градски паркове в България, чиито алеи са направени от пясък, а сянка хвърлят различни средиземноморски дървета и растения. Местността Рупите е свързана с баба Ванга. Тук тя прекарва по-голямата част от своя живот, тук е приемала хора от всички краища на страната и от чужбина. При Ванга са идвали и голяма част от политическите величия по това време. Доста популярна е била пророчицата сред руснаците, но е много почитана и от българите. С лични средства баба Ванга изгражда точно в Рупите църква, която нарича „Св.Петка Българска”, която обаче не е канонизирана от БПЦ, защото иконите и стенописите вътре не отговарят на православния канон. Рупите е доста енергийно място, там извират малки минерални извори, от които блика лечебна минерална вода. На хълма на Кожух планина е разположен голям кръст, свързан с неприятно събитие, но добре прикрито през времето на комунизма – самолет с 150 израелски пътници е бил свален там през 1952 г. По-късно България заплаща доста голяма компенсация заради този инцидент. За Преподобна Стойна баба Ванга казва, че тя е в пъти по-силна и с повече ясновидски способности от нея. Двете имат сходна съдба. И двете ослепяват в младежка възраст. Когато е била дете, Преподобна Стойна сънува сън, че някъде в двора им е заровена икона на Св.Георги и моли родителите си да й помогнат да я изровят. Намират иконата и с нея се местят от околностите на Серес към България. Спират в Златолист, а хората там не са я искали защото е сляпа. Тогава кметът наредил по един ден всяка жена от селото да се грижи за нея. Обителта на пророчицата е била църквата „Св.Георги”. Там се намира плоча с двуглав орел, символ на Цариградската патриаршия. Говори, че има силно лечебни свойства, а чинарът в двора е на възрастта на българската държава В част от периода от своето създаване Роженският манастир е бил под управлението на грузински монаси. От техния манастир в Атон те са донесли реплика на ценна икона на Света Богородица, охранявала портите на Ивирон в Света гора. Счита се, че обковът на репликата е от свещено желязо и сребро, което я прави точно толкова чудодейна, колкото и оригиналът. Във времето на Възраждането градът е наброявал над 5 000 души, за разлика от сега когато са едва 208. Много църкви, не само в градчето, но и извън. Името идва от славянското мел, което означава пясък, глина, а най-големият поминък е свързан с винопроизводството. В Мелник е известната Кордопулова къща, частен музей с винарска изба. Сортът „Широка мелнишка лоза” е любимото вино на Уинстън Чърчил, който си е поръчвал завидни количества от него. От църквите интерес представлява „Св.Антоний Велики”, един от първите отшелници, пустинници, които намират общуват с Бога в аскетична обстановка, очиствайки се от своите бесове. Затова и тези, които носят в душите си някакъв бяс, избират да пренощуват в църквата, за да се очистят от него. Всички икони в тази църква са доста потъмнели, но очите на Св.Антоний са нарисувани така, че където и да застане човек, те го наблюдават. Край Мелник има Мелнишки пирамиди. Те са разположени на площ от 50 кв.км. Изключително приятно място за почивка. На връщане от Мелник се отбиваме в Арбанаси, болярско селище от Второто българско царство. Там са живели приближените на българските царе. Там е била изнесена и голяма част от книжнината. Пълно е с църкви и манастири. Един от тях е Девическият манастир „Св.Богородица”, в който ще се срещнем с чудодейна икона на Богородица Троеручица, наречена още Плачещата Богородица. Легендата гласи, че при падането на България под османско робство манастирът е бил действащ. Започват грабежи и монахините заравят Чудодейната икона. Годините минават, мястото буренясва и един ден минаващо овчарче чува плач. То разказва на своите близки и те, заедно с останалите селяни изравят иконата и възстановяват манастира, който съществува до ден днешен.