ЖИВОТЪТ Е ПЪТУВАНЕ: Тайните и мистериите на Родопа планина
В това предаване ще разкрием част от тайните и мистериите на Родопа планина. По пътя за там всеки, който не е посещавал Археологически резерват Кабиле край Ямбол може да го стори и след това да спре край гробницата в Мезек. Целият регион на времето е бил населен с траки, най-вече от Одриското царство, чиято столица е бил град Ускудама, който се намира около сегашен Одрин. А сегашното село Мезек се пада съвсем близо до този град. Гробницата в Мезек е една от първите проучени тракийски могили. Тя е и една от най-дългите в България, като нейната дължина е около 30 метра. Има много интересни факти за нея. През 1903 г. местен иманяр, търсещ съкровища - Ангел Чобана, намира бронзова скулптура на глиган в цял ръст в насипа над могилата. Той е бил убеден, че глиганът е пълен със злато заради теглото му - 177 кг. За да провери какво има вътре счупил три от краката му. Злато не открил, но заровил глигана и две от крачетата, а третото взел със себе си и го занесъл в Пловдив (тогава зад граница, защото село Мезек било под османска власт), за да провери дали има някаква стойност. Така крачето останало в музея в Пловдив. Иманярът показа показал глигана на един турски офицер и находката била изнесена в посока Истанбул, а по-късно властите успели да го убедят да продаде срещу малка сума трите крачета, за да го сглобят. Години по-късно българските власти склонили да предадат и четвъртото краче срещу бронзова отливка на глигана, която сега се съхранява в Националния исторически музей в София. Оригиналният глиган е в Археологическия музей в Истанбул. Независимо че е била затворена векове, самата гробница има много свеж въздух, което предполага наличието на някаква древна вентилационна система, а там, където е погребан знатният човек липсва магнитно поле. Това е доказано с прецизна техника. Това прави уникално разположението на гробницата, която макар и да е ориентирана изток-запад, над погребалното ложе компасът криволичи и посоките внезапно се променят. Друг интересен факт е, че камъните не са слепени с хоросан, а са зацепени един към друг. Според обичаите на траките тя е била посипана с близо 100 000 тона земна маса. Между Харманли, Хасково и Димитровград се намира друга интересна гробница. Тя се намира до село Александрово и носи името Александровска гробница. В оригинала на гробницата не може да се влезе, затова посетителите посещават "Тракийско изкуство в Източните Родопи". Това е музеен център, където е изложено копие на гробницата. Достъпът до оригинала е ограничен, за да се запазят стенописите. Там се подържа постоянна температура и влажност, и най-важното пълен мрак. Копието, което е дар за българите от японския народ е в мащаб 1:1 и единственото нещо, което липсва в него е част от централния коридор, за да се облекчи достъпа до самата гробница. В посока Ивайловград има село, което се казва Хухла. Преди години то е наброявало около 3 000 души, но днес там живеят около 75 жители. Там се намира хълмът на Св.Илия. Местните вярва, че там светецът е погребан. Преди да стане християнско място, то е било езическо и е принадлежало на тракийски племена. Легендите разказват, че там имало кладенец и всяка година от там е минавал елен, който да се е предлагал за жертвоприношение. Веднъж само той не дошъл навреме, което предизвикало голяма земетресение и това довело до пресъхване на кладенеца. В подножието на Хухла е скрит подземен град, но входът към него не е разкрит. Легендата твърди, че това ще стане, когато "дочакаме по-добри времена". Според местните хора България още не е готова за тайните на това място. В днешно време всяко година в средата на юли се провежда празникът "Мистериите на Хухла", който събира хиляди посетители- писатели, поети, историци, музиканти от цяла България и от съседните държави. Някога поминък на хората е било въглищарството и добивът на злато, извършван по технология, която е непозната до днес. На 4 км западно от Ивайловград се намира вила "Армира". Антична вила, открита при строителни работи за язовир през 1964 г. Тя носи името на реката Армира", която е десен приток на р. Арда. Тя е изключителен архитектурен паметник от преди 2 000 години. Това е и най-пищно украсеният частен дом от римската епоха, открит в българските земи. Вилата е издигната на площ от 3 600 кв.м . Вилата е имала подово отопление -хипокауст. Строена е на три периода - от първи до началото на трети век. Опожарена е в края на ІV в. По пътя от Одрин към Пловдив е издигната голяма могила, която днес се намира на териротрията на община Кипринос, Гърция в близост до селата Микри Доксипара, Зони и Хелидона. Гробницата е уникална с това, че погребаните са със своите коне, колесници, а близо до тях са погребани още 5 коня. Вътре са намерени множество керамични, стъклени, бронзови съдове, лампи, фенери, оръжия, ювелирни изделия. Няколко знатни семейства са били погребани там, всички те представители на тракийските родове. На 100-ина км се намира Александруполис или Дедеагач. Много приятен и тих град с население около 50 000 лв. Дедеагач означава "старо дърво" или означава "дърво на отшелник" . Според една версия името произхожда от вековния дъб, под сянката на който е живял или се е намирал гробът на отшелник от турски отшелник на име Деде, друга версия твърди, че в тази местност е имало много дървета по крайбрежието. Градът е бил разпокъсван в исторически план между Гърция, Турция и България. Александрупулис е интересен с фара си, който е втори по височина в света - 27 метра, а светлината му се разпростира на 40 км в морето или 23 морски мили. В една от сградите, строена в началото на 20 в. е събрано цялото им тракийско наследство и има доста интересни експозиции, свързани с етнография, култура, история. Градът е известен и с един от най-добрите центрове за производство на зехтин. Българска територия от преди години, където е имало българска църква и където е бил излазът на България към Беломорието.
