Животът е пътуване: Черепишкият манастир и величието на Врачанския Балкан

 

В новия епизод на предаването „Животът на е пътуване“ се насочваме към една част на България, за която обикновено казваме, че е много западнала – това е регионът на Мездра и Враца. Много са забележителностите там, така че не пропускайте да постите повечето от тях.

 

Черепишки манастир

 

 


Разходката ни може да започне от Черепишкия манастир, за който се смята, че е от времето на Цар Иван Шишман, тъй като е открита връзка между  събития от негово време, името на манастира и наименованията на редица местности в района.
Черепишкият манастир е много красив и затова се споменава в текстовете на много български писатели, сред които Иван Вазов и Алеко Константинов.
Според едно от преданията, манастирът се казва Черепишки, тъй като там са се водили последните битки по време на управлението на Цар Иван Шишман и мястото много дълго време е било осеяно от човешки кости.
Друга легенда твърди, че там са били писарите на царя и от „церепис“, е станало Черепишки манастир.
В много дълъг период от своето съществуване Черепишкият  манастир „Успение  Богородично“, особено по времето на Османската империя, е бил многократно ограбван. Когато турският бей нарежда на своите подчинени да отидат и да си вземат т.нар. ежегоден данък, един от монасите казва, че няма да получат нищо този път. Беят нарежда манастирът да бъде опожарен, като изпраща за целта войска. На връщане, преминавайки край Искър, започват да падат скални късове и войниците се разбягват, оставяйки всичко разграбено. Османците приемат това като знамение от Аллах и решават, че повече няма да пипат нищо от там и манастирът е освободен от данъка.
Част от музея на манастира е т.нар. „Вазов кът“. Причината е, че мястото е послужило за вдъхновение на Вазов за написването на „Една българка“.

 

  


„Калето“ 

 


Продължаваме в посока Мездра, където по пътя виждаме голям археологически комплекс „Калето“, който е със 70-вековна история. Първото преселение на хората там започва 6 хиляди години преди новата ера. През 2008 година при разкопки е намерено „Светилището на тура“ Дивото говедо Тур било езическо божество, за което древните вярвали, че крепи Земята на рогата си. 
На това място започва да се създават тракийски светилища, като там са живели древните траки от племето „трибали”, след което следва римския период.
Под крепостната стена е открита много рядка находка - бронзова отливка на орел – символ на бог Юпитер и на Римската империя. 
Друга ценна находка е бронзов ключ, който се определя от археолозите като символичен „Ключ към Северозапада”.
Около 10 век крепостта запада заради Великото преселение на народите, многото нашествия, но пластовете история са се запазили изключително добре и днес може да бъде видяна тази 70-вековна история.

 

Враца

 


Отправяме се към Враца. Изразът „Враца – градът, в който гарга не каца“ е по действителен случай от 30-те години на миналия век. Тогавашният министър на гората и лова започва кампания за унищожаване на хищниците и птиците, които нанасят големи поражения по реколтата. Наредба задължавала цялото мъжко население задължително да представят по два чифта крака или 10 яйца от гарванови птици. В района на Враца е постигнат най-голям успех в борбата с гаргите.
Отделно от този израз, Враца се свързва с Христо Ботев и неговата чета.  В Черепишкия манастир има място, където се смята, че Ботевата чета се е укривала.
В историческия музей във Враца, се съхранява голяма част от Рогозенското съкровище
Това е тракийско сребърно съкровище, открито във врачанското село Рогозен, което се състои от 108 фиали, 45 канички и 3 чаши, които са с общо тегло около 20 кг.  Другата част от съкровището се намира в Националния исторически музей.
Кулата на мешчиите е един от символите на Враца. Тя е свързана с късното средновековие и с началото на възраждането на Враца. Тамошните занаятчии са били много известни, като са продавали стоката си в чужбина.
Регионът е известен с бубарството. В пещерата Леденика са се опазвали тези буби. Именно във Враца е създадено първото училище за бубарство.
Враца се свързва и с името на Мито Орозов, прочут майстор на файтони след Освобождението и в момента във Враца можете да видите много богата колекция от файтони.
Друго място, което гостите на Враца не трябва да пропускат, е Куртпашовата кула.

 


 

Вратцата

 


Задължителна спирка за нашата разходка в района трябва да бъде природната забележителност Вратцата, която се намира на ждрелото на река Лева. Тези високи скали са рай за всички алпинисти. Преминавайки през ждрелото, отвесните скалите достигат между 40 и 80 метра.

 


водопад Врачанска скакля

 

 

Интересен обект е и водопадът Врачанска скакля, който със своите 141 метра, е най-високият в България, но не е пълноводен целогодишно. Много красив е и водопадът Боров камък.

 

скален феномен Божият мост

 


Между врачанските села Лиляче и Чирен, на около 15 километра северно от Враца, се намира скалният феномен Божият мост. Това е една огромна арка, където човек се чувства уникално.


Други места са Крепост Вратица и Къщата на баба Илийца в село Челопек, която е в основата на разказа на Иван Вазов.
Връх Околчица е задължителна спирка от патриотична гледна точка.

 

пещерата Леденика

 


В района се намира и пещерата Леденика. Само 320 метра, но се счита за една от най-старите пещери в България с възраст около 2 млн. години. Името „Леденика“ идва от факта, че в най-студентите месеци, в части от нея се образуват големи прозрачни и млечнобели маси лед.
Река Искър, река Лева, Врачанският Балкан – все места с тази комбинация от красоти, може само да ни вдъхнови.

 

 

Офис Добрич: ул. България 3
Офис Варна: ул. Генерал Столипин 4
Посетете ни във Facebook
Посетете ни в Instagram
Тел.: 0886 744 410
e-mail: info@e-tours.bg